Защо са полезни пробиотиците | Как работят и каква е ролята им за здравето на организма?

Какво са пробиотици?

Преди да говорим конкретно за това какво точно са пробиотиците, трябва да споменем човешката чревна флора. Само в храносмилателния си тракт ние имаме около 100 трилиона бактерии, които си живеят щастливо. За тях ние сме като гигантска сграда, а те са нейните наематели. Но да се върнем на въпроса – какво са пробиотиците?

Пробиотиците (наричани също бактерии или култури) са живи микроорганизми, които приети в достатъчно количество влияят здравословно на човешкия организъм.

Пробиотиците са най-често млечнокисели микроорганизми. Те могат да бъдат представители на ендогенната чревна микрофлора на човека и на топлокръвните животни или да са с екзогенен произход – от природен източник – растителния свят или други органични материи.

Как действат и каква е ролята им за здравето на организма?

Пробиотичните бактерии оказват положително въздействие върху организма, като се колонизират и започват да произвеждат жизнено важни ензими и клетъчни биопродукти.

Пробиотиците притежават редица основни и безспорно доказани биохимични ефекти:

• При оптимално колонизиране върху лигавицата на чревния тракт, те конкурират болестотворните бактерии и гъбички за жизнено пространство и храна, ограничавайки тяхното размножаване. Микробните клетки укрепват чревната лигавица и препятстват всмукването на вредни вещества и попадането на патогенни микроорганизми в отделни органи и системи и така предпазват организма от възпаления, хранителни и вагинални гъбни инфекции.
• Продуцират антимикробни субстанции, които директно увреждат патогенните микроорганизми.
  Въздействат като имуномодулатори и са основен фактор на естествената резистентност, като от ранна кърмаческа възраст участват в изграждането на имунната система на чревния тракт и са фактор за съществуването на оптимален имунитет през целия живот на човека.
• Подобряват функциите на храносмилателната система, регулирайки баланса на чревната микрофлора.
• Проявяват антиканцерогенен ефект. Пробиотичните бактерии произвеждат редица ензими. С помощта на такъв специфичен бактериален ензим се подпомага бързото разграждане и обезвреждане на чревните канцерогени и по този начин участват в имунната защита срещу злокачествени заболявания.
• Подобряват поносимостта на организма към млякото – коригират нетолерантността към лактозата и редуцират алергиите към млечния белтък.
• Въздействат благоприятно върху пикочните и вагиналните пътища.
• Оказват благоприятен ефект при хипертония.
• Намаляват серумния холестерол и участват в производството на жизнено важни витамини (група В и К) и хормони.
• В ранна кърмаческа и детска възраст те способстват за правилното усвояване на храната и по-специално на минералите и витамините.

Чревната флора е източник на вътрешни причинители на инфекции на пикочно-половата система, сепсис – постхирургичен, родов и др. Затова поддържането на оптимален баланс между пробиотиците и останалите микроорганизми от резидентната чревна флора е от жизнено важно значение.

Пробиотиците предоставят продукти от своята обмяна – витамини и микроелементи в усвоима за организма форма, органични киселини и аминокиселини, което дава възможност да се обезпечат и възстановят функциите на важни ензимни системи, с което се подпомага синтеза и действието на продуцираните хормони от ендокринната система (инсулин, L-тироксин и др.).

Приемът им позволява да се регулира стомашно-чревната микрофлора, да се подтиснат гнилостните процеси, да се редуцират жлъчните продукти и на първо място холестерола, да се спре бавната интоксикация на организма от микробни токсини, амини и други.

Храни естествени източници на пробиотици

Естествени пробиотици са храни, които претърпяват ферментационни процеси – киселото зеле, кисело мляко, квас, кефир и туршиите. От значение е те да се консумират без допълнителна кулинарна обработка, за да запазят максимално полезните си свойства. Има ги и в соевите храни и напитки, както и някои сокове. Срещат се и в някои традиционни японски храни като Мисо – подправка получена чрез ферментиране на ориз, ечемик и соя, както и в индонезиското ястие Темпе, което се прави от ферментирали соеви зърна.